Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

След като тази стена е към стълбищната площадка, е възможно панела, който е използван да е с чувствително по-ниски топлоизолационни качества в сравнение с панелите за външни стени. Обикновено в повечето панелни жилища е предвидено отопление на стълбищните площадки. Но вероятно отдавна това отопление е премахнато.
Колкото температурата отвън (в случая на стълбището) е по-ниска - толкова вътрешната повърхност на стената е по-ниска (но това си е ясно ). Въздухът в непосредствена близост до тази повърхност е с температура близка до температурата на повърхността.
Въздухът може да поеме определено количество водни пари. Ако определено количество въздух (по маса, тегло) е поел определено количество водни пари (по тегло) – се казва, че той има определена абсолютна влажност – грама водна пара на един килограм (сух) въздух. Но въздуха при определена температура (и налягане) може да поеме само определено количество водни пари (но това само ако не е достигната температурата на кипене на водата при даденото налягане). Максималното количество водни пари, което може да поеме въздуха (при дадена температура и налягане) се означава, като 100% влажност (при такава влажност въздуха не поема повече влага, прането на пример не съхне). Отношението между количеството водна пара, намираща се във въздуха и максималното количество водна пара, което въздуха може да поеме (при дадена температура и налягане) се нарича относителна влажност (изразява се в проценти). Но абсолютната и относителната влажност са температурно зависими (зависят и от налягането, но над налягането в помещенията нямаме такъв контрол, за разлика от температурата). Колкото температурата на въздуха е по-висока толкова по-голямо количество водни пари може да поеме (или с увеличаване на температурата може да се увеличи абсолютната влажност на въздуха). Но това означава - ако въздуха е с определена влажност – повишавайки температурата му – относителната му влажност се понижава. И обратно – понижавайки температурата му – относителната влажност се увеличава, но това докато не достигне 100% относителна влажност при температурата до която сме го охладили. Ако се охлади още, ще започне отделяне – кондензация – на водните пари, дори директно в обема на въздуха, не е обязателно да е върху някаква повърхност (така се образуват облаците). (Тази температура се нарича „точка на оросяването” — температурата, при която въздухът достига състояние на насищане с водни пари.)
Затова, ако в помещението има по-студени повърхности (вътрешната повърхност на външна стена, особено в ъглите в които имаме по големи загуби на топлина; повърхността на стъклата на прозореца; областта на стената - около дограмата – където също има повишени загуби на топлина, подобно на ъглите; т. н. термомостове) с температура равна и по-ниска от температурата на оросяване (зависеща от относителната влажност и температура в помещението) върху тези повърхности започва да се отделя конденз (на водната пара - вода ) от въздуха непосредствено контактуващ със стената и достигнал температурата на оросяване и по-ниска.
За да се избегне конденза – трябва повърхността да е с по-висока температура или абсолютната влажност да е по-ниска. Температурата на вътрешната повърхност се вдига или с повишаване термичното съпротивление – с поставяне на топлоизолация, или с повишаване температурата в помещението (може и директно – отоплителното тяло да е близо до проблемната повърхност или дори с вентилатор обдухващ този участък).
За мухъла – съвсем не е обязателно да има конденз по стените - за да се развива. Достатъчно е въздуха в непосредствена близост до стената да е с висока относителна влажност – над 75% започва да се развива все по интензивно – колкото по-влажно, толкова по-бързо се развива. Лошото е и че е доста устойчив. Дори ако се поддържа относително сухо след като веднъж се е образувал не „намалява” много и появи ли се влажност продължава да се развива. Добре се развива при сравнително висока температура, но ниската не му пречи много. Пречи му до определена степен пряката слънчева светлина, но не пряката не му пречи (много). (Попиването на влагата в стените също не го затруднява особено – развитите фини нишки (мицели) проникват сравнително дълбоко в стената в порите и капилярите и. Също така се простират на значително по-голяма площ от тази на която е видим.

Но иначе, съм съгласен. Температури 25 - 26 градуса за леко облечения човек (в относителен покой) наричат термонеутрална зона или „температура на комфорт”. Тогава „производството” на топлина от организма е в термично равновесие с топлоотдаването - от повърхността на тялото и чрез издишвания въздух. Практически „системите” за терморегулация на организма работят в „най-облегчен режим” (почти бездействат) – кръвният поток без допълнителни „корекции” от тяхна страна - пренася топлината от вътрешните органи към кожата и белия дроб.
При по високи външни температури – терморегулиращите системи вече работят за облекчаване отвеждането на „произвеждащата се вътрешна топлина” от тялото. Механизмите на организма за снижаване на температурата са много по ограничени, по сравнение с механизмите за повишаване на температурата му. Потене, учестено дишане, увеличаване на кръвния поток към кожата и белия дроб, излагане на въздушни течения на възможно максимална част от повърхността на тялото – всичко това стимулира и изпарението на потта, а също и от лигавиците на дихателните пътища, спиране на физическа активност, ограничаване работата и на други системи произвеждащи топлина (като храненето), поглъщане на голямо количество течности (организма постоянно сигнализира за жажда) – това са май механизмите му, ако не може да се скрие на хладно, да се „топне” във вода или да си включи климатика. А когато температурата превиши 37 градуса и въздуха вместо да охлажда – допълнително „подава” топлина към организма – охлаждането е вече единствено, чрез изпарение на течностите – ако тогава и влажността е близо 100%, проблема е сериозен .