Ако може и аз да се включа – не, че много разбирам

. Но темата ми е интересна, а до колкото разбирам е най-вече дискусионна.
Лъчистия топлообмен в помещенията, въпреки относително ниските температури и относително малките температурни разлики - е значителен. До колкото знам е около и над 60% от общия (ако няма условия или специални мерки за подобряването или ограничаването му), т. е. е по-значителната съставляваща. Но влошаването на лъчистия топлообмен, компенсаторно интензифицира конвективния поради по-големите температурни разлики. Поради незначителната директна съставляваща (от отоплителното тяло) на лъчистия топлообмен, обикновено в помещения с вентилационно отопление или както в случая с климатици – стените са малко по-студени, до колкото разбирам. Но при такова отопление директната съставляваща на конвективния топлообмен е по-значителна – има принудителна циркулация.
По темата – явно и стенното и подовото вътрешно тяло си имат своите плюсове и минуси. За мен бих предпочел стенния монтаж, високо горе, както (до колкото разбирам) е по предписание. Според мен при този монтаж най-големият му плюс е, че изнася силните въздушни потоци – входящия и изходящия от тялото – високо горе, над човешкия ръст. А до „обитателите” достига по-разсеяния, по-равномерно разпределения и поради това по-слаб поток. (Важно е и това, че вдига по-малко „домашен прах”.) Това беше споменато – когато работи „на отопление” при този монтаж – принудителната циркулация е по-интензивна. От една страна тялото всмуква относително по топлия въздух горе, до подгрява го и обикновено жалюзите са така настроение да го насочват в сравнително малка област под тялото. Поради необходимостта да свали принудително по топлия въздух долу и да го „разбърка” и смеси с по-студения въздух долу – струята трябва да е относително по-силна. (Така вдига и част от по хладния въздух нагоре, поради това и температурата е малко по равномерна по височина, но това е в областта около тялото.) Освен това, тъй като взема по-топъл въздух, то и температурната разлика е по-малка – което налага по-голям поток за да се пренесе повече топлина. Минус е и това, че „затваря” един контур на по-интензивна принудителна циркулация (при отопление) в част от помещението, около вътрешното тяло. А по далечните участъци на стените, особено долу около пода са до голяма степен изключени от тази циркулация и могат да останат относително студени. Но пък лятото – когато работи на охлаждане – плюсовете му са много по-значителни, по сравнение с долно разположеното тяло (според мен). Освен, че потока тогава е по-слаб (в сравнение с долно разположеното тяло работещо на охлаждане), жалюзите обикновено са настроени близко до хоризонтално положение и разпределят охладения въздух над „обитателите” и той „пада” относително свободно надолу, не създавайки голямо течение – а когато течението е с по-ниска температура, много по-важно е, да е възможно по-слабо. (Освен това, обикновено лятото сме по-леко облечени, ако въобще сме облечени – и тогава дрехите по-слабо ни защитават от тези потоци.)
(Може би с тази цел вътрешните тела с долен монтаж са обикновено по-обемни (и по-скъпи) – да съдържат по-голяма топлообменна повърхност и съответно тя да работи при по-слаб въздушен поток, с по-малка скорост, но при (приблизително) същия „масов” разход на въздуха през тялото. Така потока на „входа” и „изхода” ще е с по-малка скорост при същия обем – без да се налага използване на различни устройства.)