Веско написа:
Всички парни (и подовото в т.ч.) топлят въздух. И когато въздуха около човека в стаята стигне до определена температура - въпросния човек се чувства комфортно.
Всъщност дали парно или подово – топлия въздух все се издига към тавана. (Като най-топлия въздух е непосредствено, около нагревателното тяло.) Ако се измери температурната разлика по-височина на добре затоплено и добре топлоизолирано помещение при двата вида отопление, (като при подовото се измери на поне около 20тина см от пода, както и на разстояние от радиатора на “парното”) ще се види, че температурната разлика между измерените стойности ниско долу и на височина 2 метра - разликата е под 1 градус. А непосредствено под тавана, не навлизайки в слоя непосредствено контактуващ с преградата (тавана) – разликата е до около 1.5 градуса. Разпределението слабо зависи дали е подово или водни радиатори (всъщност слабо зависи от вида отопление, ако всичко е изградено добре).
Ето изследване сравняващо - подово отопление и нискотемпературна система с радиатори при еднакви условия (в сравнително добре топлоизолирани помещения). (И това изследване е от Русия, където е особено важен оптималния и икономичен избор на отопление, а не такъв от рекламна брошура).

Както се “вижда” - няма голяма разлика в разпределението на температурите в помещението. Така, че в резултат на това няма по-ниски топлозагуби при “подово” (да пренебрегнем показаното в изследването, че всъщност са малко по-големи).
Топлозагубите през пода на първи етаж – съвсем не са за пренебрегване. Ако допълнително и нагряваме тази “преграда” на дома – съответно нарастват и съвсем не пренебрежимо, дори с добра топлоизолация под “подовото”. На амнайстия етаж – ако стените, като цяло са добре топлоизолирани – можем да пренебрегнем загубите, които се по-периферията на преградата (междуетажната плоча – евентуално). Но ако от топлоизолацията под “подовото” на тази междинна преграда е спестено, тогава все пак загубите са по-големи. И съвсем не са за пренебрегване, ако долния етаж не се отоплява постоянно. Ако замазката в която е “вградено” подовото – не е топлоизолирана от стените – също загубите нарастват. Все пак – нагряването на преграда в дома (стена, под) не е като конвективния и лъчист топлообмен между радиатора и стената – особено, ако има вътрешна топлоизолация с “топлоотражател”, зад него. Така, че ако спестените пари от подовото се дадат за подобряване на топлоизолацията – както на пода (при топлоизолирането на който ще имаме по-голяма свобода), така и зад радиатора – по-голямата икономичност на варианта с нискотемпературно “парно”, ще е още по изразена (според мен).
Особено важно, според мен – при 28 градуса на подавания топлоносител (както и при каквато и да е по-висока негова температура), чия повърхност ще е по-топла, в кой случай топлообмена ще е по-интензивен – повърхността на няколкото сантиметра замазка с тръбите на подовото (дори, ако са медни, а не с по-голямото термично съпротивление на “другите” тръби, макар и разликата да е “пренебрежима”), наредени през 10 см (или дори по-малко) или повърхността на панелния радиатор с около двумилиметровата метална стена (както и повърхността на алуминиевия радиатор). А как ще се измени температурата на повърхността на “подовото” (при едни и същи загуби в помещението), ако върху замазката се налепят плочки, а ако се покрие с ламинат, заедно с подложката (при получаващия се неплътен контакт между тях), а ако покрием ламината и с килим.
В случай, че пода на дома не е бил топлоизолиран добре - тогава, ако се изгради подово с добра топлоизолация – разликата в комфорта за обитателите ще е много голяма и разбира се ще хвалят подовото си отопление. Ако са били с радиатори и постоянно са ги изключвали, а с подовото само намалят температурата с 2 градуса, когато отсъстват, а ако отсъстват за кратко си работи номинално (както бе коментирано в темата) – разликата в комфорта също ще е голяма, все пак на радиаторите им е било необходимо време да затоплят първо помещението и едва тогава се е стоплял осезаемо пода (докато при “подовото” – “първо” ще се затопли пода). Но това е разлика поради различни начини на ползване на отоплението и поради това, че при експлоатацията на “парното” ограниченията са значително по-малки и дава тази свобода.
Това, че в помещението е 25 градуса, а пода с ламинат (или паркет) и килим от горе – е 24 дали ще бъде дискомфортно. Дори, ако нощта е бил изключен радиатора и температурата сутринта е 22 градуса, а на пода 20 – дали ще е дискомфортно.
Топлозагубите през краката са относително по-малки, тялото регулира кръвния поток през краката (крайниците) снижавайки топлозагубите (така е практически при всички животни, та и при хората е така). (Всъщност поради това се смята, че подовото отопление способства поява на така наречените „разширени вени” по краката. Объркват се естествените реакции на организма. Показва, че не е предназначен да се „пече на тиган”.

)

(В ляво - при температура на околния въздух 20 градуса, в дясно - 30-35)
Всичко изписано е, както го разбирам. Може да греша.
