DundyTheCroc написа:
То докато се наканим да построим нови ядрени мощности сигурно вече ще има реактори от четвърто поколение, така че дори ще можем да почнем да горим наличните отпадъци.
Беше споменато за ВЕИ технологии и технологиите на батериите – колко бързо се развиват. За батериите си е така. За ВЕИ технологиите – развиваха се бързо, но в момента, според мен са в относителен застой. Развиват се и технологиите в ядрената енергетика. Писах го и в другия форум, съжалявам, че се повтарям. Но си има технологии за преработка и използване на това използвано гориво, има ги отдавна и се развиват, появяват се и нови. Има реактори, т. н. реактори бридери (реактори на бързи неутрони), които освен, че произвеждат енергия, произвеждат и ядрено гориво. Те също могат да се използват в преработка на отработеното ядрено гориво. Може да се направи тема за реакторите – тя е твърде голяма.
pansim написа:
Малко за компютърните захранвания.
Таблицата показва че освен всичко друго имаме зависимост на КПД от натоварването на захранването.
Поради тази причина изтъкнах, че обикновено се дава един рекламен показател при най-добри /идеални/ условия.
В реалната работа КПД ще бъде по-ниско от посоченото в рекламните брошури.
За съжаление, не само при захранванията е така, а почти на всякъде. Подобно е положението с батериите и ел двигателите за автомобили, които се споменаваха и тук в темата. Дава се най-високото КПД, което се достига само при конкретни условия, дори при нормална експлоатация може въобще да не се достига до такива „лабораторни” условия. Пропуска се, че може устройството да работи при много и най-различни условия, в много широк спектър от режими. И КПД при такива условия и режими да е съществено по-ниско.
Тани написа:
КПД на батерията е толкова добро, заради ниското вътрешно съпротивление. Това й позволява да приема и отдава големи токове, без да се загрява, а съответно и без загуби.
За сравнение напълно зареден 50Ah акумулатор при 20 °С (концентрация 1,28г/см3 на сярната киселина ) има вътрешно съпротивление със стойност Ri=3 – 10mΩ (0.003-0.01Ω).
Ето сравнение с не много нова литиево йонна батерия…
Съжалявам, че пак ще опонирам за батериите, без да съм добре запознат с темата. Но процесите в батерията са химични – протичат обратими реакции. С поглъщане и отдаване на топлина. При тези с поглъщане – батерията може и да не се загрява много, но консумира енергия. Така, че да се гледа само до колко се нагрява батерията и да се правят изводи за КПД е грешка, според мен. Също - да се гледа само съпротивлението на заредената батерия и по него да се правят изводи за КПД на батерията, според мен отново е грешка. Трябва да се разглежда целия процес на зареждане, както и целия процес на отдаване на акумулираната енергия. А също и при какви условия протичат.
Тани написа:
Знаете ли каква е печалбата на АЕЦ ?...
Трудно е да се правят заключения по дадените данни, когато се отнася за българския пазар и за условията в които е поставена нашата АЕЦ. Например печалбата за юли е 96 милиона лева – три пъти повече отколкото за първото тримесечие. Просто от печалбите на АЕЦ се захранват много „дупки” в НЕК за да не фалира (той трябва да плаща за произведеното) – и кога ще се възвърнат към АЕЦ, често не се знае може след няколко месеца, години, може и да се загубят. От печалбата на АЕЦ се захранват дупки в бюджета и програми на правителствата – тъй като е единственото държавно предприятие с такива доходи и бюджет - и възвръщаемост често няма. Но това е до колкото разбирам, твърде вероятно да греша.
Тани написа:
За мен да се заместят тец-овете с АЕЦ е още по-голямо безумие, отколкото да се заместят с ПОКРИВНИ ФЕЦ, така че квадратурата за инсталацията в голяма част е близка до тази на самите фотоволтаици .
Тани написа:
Използването на понятието мощност при сравнение на ФЕЦ с АЕЦ не е коректно, защото АЕЦ работи денонощно, а ФЕЦ само няколко часа.
По-коректно е да се сравнява произведената енергия.
1кWp фотоволтаични панели заемат 6 квадратни метра и за нашите ширини произвеждат около 1300 киловатчаса (1.3mWh)електроенергия годишно.
АЕЦ Козлодуй за 2016 година е произвела
15 775 844 mWh
15 775 844 /1,3=12 135 264 централи с мощност 1kWp (12GWp) по 6кв.м Значи ще са необходими 72 811 587 кв. м. Фотоволтаици. Много ли ти се виждат?
Това сравнение може да се направи само теоретично, както го направихме. За да е реално – или енергийната система трябва да е десетки пъти по голяма от нашата, така че 2-10 гигавата мощности да не са значителен процент от моментното натоварване на системата, или сравнението да се прави за много по малки мощности.
Да допуснем, че сме заменили голяма част от тец, вместо с два „атомни” блока по 1000 МВт с 12000 МВтпик фотоволтаици.
Имаме слънчеви летни дни, като дадени в таблицата
http://www.tso.bg/default.aspx/tovar-na-ees/bg (че ме мързи да търся друга

)
През деня, около обяд имаме потребление около 4000-4500 МВтч/ч.
Фотоволтаиците (трябва да се спомене с какъв наклон са монтирани, може би не оптималния за тези часове, а с малко по голям наклон, така ще дават повече енергия, като средно за деня)
ще дават мощност близка до пиковата, да кажем 10000 МВт. Поне така предполагаме в примера, за да получим същата енергия на годишна база, като АЕЦ. Но от тези 10000 поне 5500-6000 трябва да изключим, дори ако сме изключили всички други генериращи мощности, дори АЕЦ, защото потреблението не ги поема. Получава се, че това което сме отчели, като „1кWp фотоволтаични панели заемат 6 квадратни метра и за нашите ширини произвеждат около 1300 киловатчаса (1.3mWh)електроенергия годишно.” не е вярно, защото повече от половината панели ще трябва да ги изключим, тогава когато те биха произвели максимума си (и не само). Или всичките да генерират само с около 40% от капацитета си.
Вечерта слънцето се скрива – но настъпва вечерния пик на потребление – 4100-4700 МВтч/ч.
Фотоволтаиците не генерират, пуснали сме двата блока на АЕЦ на пълна мощност, но не достигат 2000-2600 МВт генериращи мощности. Трябва да го предвидим и тези ТЕЦ, които сме заместили с фотоволтаици да ги държим или в горещ резерв – т. е. оборудването да се държи прогрято до работни температури, свързано с разходи на въглища през целия ден, или няколко часа преди да загубим фотоволтаиците, като генериращи мощности да започнем да греем оборудването в ТЕЦовете за да наберат мощност и поемат дефицита. Същата процедура трябва да направим и с АЕЦа, ако искаме да го спираме всеки ден. Като в рамките на по малко от час тези заместващи мощности трябва да наберат от „0” до максималния си товар.
Това „повечето централи са много инертни и не могат да се регулират в рамките на денонощието(АЕЦ)” – не е съвсем вярно за АЕЦа. Може по маневреност не само да се конкурира с ТЕЦ, а дори ги превъзхожда, но с определени важни условности (например реакторните установки на бойни кораби, подводници, ледоразбивачи – набират и свалят мощност много бързо – не е много коректно сравнението със стационарните и много по мощни реактори, но и те го могат). В по малка степен големите блокове като 1000 МВт, старите 440 в това отношение бяха много по-добри. Но тази „маневреност” за АЕЦ не е желателна. Оборудването е много по-скъпо от това на ТЕЦ, а това го амортизира (ще амортизира, разбира се и ТЕЦ). Освен това, такава маневреност на АЕЦ повишава ядрения риск, макар и не чак толкова много (включително и поради амортизацията).
Зимата ситуацията ще е аналогична. Но ще са необходими много повече заместващи мощности. Като поради по късия ден – заместващите мощности ще „почиват” много по-малко.
Долу горе можем да си представим ситуацията при облачни и мъгливи дни, които зимата, са много повече.
За това, примерното заместване и сравнение, според мен е „теоретично”. Съпоставяме практически несъпоставими варианти. Съотношението на цените – няма значение на практика.
(Така, че да заменим такъв голям процент генериращи мощности с фотоволтаични такива, а също и за да е коректно направеното сравнение – трябва да имаме акумулиращи мощности. Може би батерии

. В такъв случай трябва да предвидим - както КПДто им, така и токовете на утечка, т. е. да нагенерираме и тези загуби, а значи да установим повече фотоволтаици. Акумулиращите мощности трябва не само да съхраняват достатъчно енергия за часовете на нощното потребление, а да предвидим и такива, които да съхранят повишеното производство през летните месеци, за да го използваме, чак през зимните нощи – а за това вече са нужни много акумулиращи мощности. Поне за сега звучи като фантастика

.)
Ясно е, че такива генериращи мощности от ВЕИ трябва да са много като бройка, в различни региони на страната. Да се възползват от най-различни източници – слънце, вятър, вода, вълни и др. за да се намали вероятността едновременно да спрат генерацията поради липса на „енергийния източник”, но дори тогава процента им не трябва да е голям, поне за сега.
ps извинявам се, тоя път съвсем съм прекалил с обема
