Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Днеска случайно ми щъкна как Лили Иванова пееше:

Трики трики триики, трииики мана мууу
Трики трики триики трииии!

Ай наздраве!

_________________
SAFETY FIRST!
Драгомир Янков

_________________
Да виждаш несправедливостта и да мълчиш, значи да участваш в нея.
Русо

Точно когато я пуснаха тази песен ,1969 или 1970 г, бях курсант в ПЖИ и сутрин на физзарядка ни я пускаха и тогава около 1000 човека от три батальона яко набивахме с подкованите обувки по плаца. Беше в дългосвиреща плоча с изпълнения и на други певци.
Това ми е споменът за "Кончето "

Лиско носталгията ли те тресе?

Мисля че в преобладаващото мнозинство от хората, носталгията не е нито по места, нито по приятели, а фактически по собствената младост.
Само че се появява под формата на спомени за разни, места, случки и хора.

Имахме един запис на Миодраг Иванов където прави разбор на шахматна партия. Накрая завършваше със следните думи, запомнил съм ги така:

Аз съм по-млад и не съм я слушал, обаче имам плочата, вечерта от любопитство ще я врътна

И аз не съм бил роден когато е излязла, но съм я слушал много пъти.
Лиско, изтървал си едно :

Абе и на мен не ми излязоха бройките. Иначе май Лиско е много прав за произхода на носталгията. И то е младостта на човек, не толкова средата и хората.