Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Надявам се управата да няма нищо против тази тема...
Често засичам из ФБ публикации на Никола Крумов, той си ги качва, има профил, та реших, ако ви е интересно, когато барна някоя история, да я качвам/е в тази тема..



Мъж готви баница

Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.

аз затова имам принцип,в работата на друг не се бъркай(и в моята не искам някой да се бърка). Чай що годе мога да си направя(дори от насипен ) Филията от тостера не винаги е както ми се иска,или прегоряла,или само затоплена. Гладен ще стоя,но никога няма да готвя,не че не мога.

_________________
"Няма такова нещо като свободна преса журналистите сме интелектуални проститутки" Джон Суейтън редактор от Ню Йорк Таймс

Ники, Приятелю, този е голям писател, като наш Лиско, има издадени книги,но са все в този дух, самоирония, злободневни проблеми от битов характер,но всичкото е така увлекателно написано,че не ти дава мира докато не го прочетеш...
А за готвенето, аз мога да твърдя ,че мога,но не си мисли,че съм се научил щот много ме влече......кат ти се яде нещо по-така,а няма кой да ти го направи и...
За разделението на труда,да прав си, всеки трябва да си знае задълженията и отговорностите,но пак стигаме до предния казус....като се огледаш и видиш,че освен теб и...Неволята никой друг няма и.....

" В една къща,един трябва да върши една работа. Почнат ли и двамата...отпиши я /работата/" Но има и друг:" - Можеш ли да караш самолет?? - Не знам,не съм пробвал,може и да мога..." Така ,че не е лошо човек да опитва по нещо ново ,но в определени граници,изключая т.н. джендърство,щото...

_________________
KISS - Keep It Simple Stupid
Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език.

МЪЖ ГЛЕДА СВЕТОВНОТО ПО ФУТБОЛ

Пригласям се да гледам финала на Световното. Любимата ми е направила салата патладжан, вадя ледената ракия от кайсиеви компоти, имам мазни ребра печени и гарнитура мазни ребра пушени. Взимам котката Ивелина и застъпвам на масата. Мачът започва в телевизора, а телефонът ми звъни. Майка. На Баба Стоянка ѝ изчезнала за два дни козата Величка. После се върнала, но издоена – как можело такова нещо, взлом на виме!? В магазина бил пазарувал някакъв неизвестен гражданин. Как познала, че е такъв... гражданите имат портфейли, селяните си носят парите по джобовете (между другото съвсем вярно). След тази и други важни информации ми затваря. Отпивам. Някой чука на вратата. Една комшийка – мъжът ѝ глътнал щепсел... докато поправя фурната. Викам 112 и слизам у тях. Режа кабела с клещи, тоя се опулил като някой кастрон. Качвам го на линейката, а докторът сърдито ме пита, защо човекът не е глътнал щепсела след мача. Връщам се на масата. Нора простирала и изтървала една щипка през терасата: „Кольо, слез ми вземи щипката.” „Няма!” „Моля те, спомен ми е от студентка!” „Ами, иди си я вземи.” „Има кучета в храстите... ще ме ухапят.” „А мен?” „Какво теб?” „Мхм... къде падна?” „Виждаш ли онова голямото куче, дето е прилича на магаренце... до него има едно по-голямо... там някъде.” Тръгвам – все пак някога бих искал да започна секс. С фенерчето намирам щипката, но и животните откриват мен. Наобикалят ме. Дочувам разговор от първите етажи: „Сийче, долу има няк’ъв у храстите.” „Верно ли? Сигурно сере незаконно. Сега ще го залея с вряла вода!” Изравнявам няколко световни рекорда по бягане в поне три дисциплини. Кучетата не ме преследват... както казала мечката на човека: „Пази се от хората!” Взел съм бил грешна щипка... Излиза ми пяна от очите... Нищо, можело и утре да я намеря. Внезапно Нора се притиска към мен – какво тяло, братче... крехко като на варено бухалче! Пита, дали искам да изиграем един театър – тя ще е инкасаторка от ВИК-то, а аз самотен овчар водокрадец. Хич и не се колебая – награбвам я в гръб, щото явно съм навикнал на овце. Пържа ѝ мозъка десет минути, после се чеша.
От мача видях общо три тъча, но поне изгледах цялото полувреме.

Страхотни са. Надявам се да има още такива истории...

БРЕМЕННИТЕ ХОРА

- Бременният човек е крайно нетрудолюбив.
- Бременният човек е сърдит човек.
- Да правиш секс с бременен човек, е като да идеш по голяма нужда в тръни – нищо не пипаш, бързо свършваш.
- Бременният човек мисли партньора си за идиот, защото последният не умее да забременее.
- Бременният човек не обръща внимание на политико-икономическите процеси в страната.
- Бременният човек може да се разплаче, ако го попиташ: „Къде е дистанционното?”
- Бременните хора се държат с небременните хора снизходително и с изявено чувство на превъзходство. Бременният човек не харесва нормалния човек.
- Бременният човек отказва да участва във важни обществени дискусии за: пребоядисването на отходните шахти в населеното място, семинари свързани с реформата на лесовъдните стопанства, не се интересува активно от землемерство, пролетни мелиорации, галванизиране на инструменти и бюджетни тенденции.
- Бременният човек яде таратор с диня и шпек с еклер. До обяд хладилникът му прилича на асансьор. Изяжда последното парче торта и после вика: „Не бях аз!”
- Бременният човек нарича пушачите олигофрени, въпреки че до преди пет месеца е пушил по две кутии на ден.
- Когато режеш ноктите на краката на бременния човек и после ги лакираш, същият непрекъснато ти крещи: „Туу... не се прави така, толкова ли не можеш едни нокти да лакираш!?”
- Бременният човек познава плочките в клозета по имена.
- Бременният човек не одобрява котката, макар и до скоро да я е целувал в устата.
- Чак сега бременният човек реално осъзнава за какво служи сутиенът.

***

Жените са опасна работа

Днес ходих до НАП. Чудесно преживяване – все едно ми рязаха вените в солена вода с ръждясал нож. Прибирам се, отварям една бира. Мия си краката директно в кухненската мивка. Любимата ме сварва. Стоя препариран като водопад – сега такова викане ще падне, че ушната ми лигавица ще избяга в петите: „Кольо, искаш ли да ти опържа картофи за биричката?” Хич и не вярвам какво съм чул. „Ето ти кърпа, меченце. Всъщност картофите са готови. Заповядай.” 100% са ми откраднали колата или суджуците. „Ела в хола да видиш кой ни е дошъл на гости.” Отивам. Ужас – братовчедката Пенка-Луиза с ревящото си бебе. „Ние, Коленце, отиваме за по едно кафе до долу при Галето. Ей сега се връщаме, ти само наглеждай детето.” Още на „детето” бяха изчезнали. Нора за трети път ми го прави тоя номер – бесен съм, а това бебе не спира да кричи от фотьойла. Отпивам от бирата, взимам го на ръце и го размятвам насам-натам. Не ще да заспи. Помирисвам му смърдела – не се е насрало. Да му дам ли да удари две чаши домашно вино, че да млъкне... или направо една голяма ракия!? Не става – може салатата още да не е полезна за него. Я да го уплаша, може и да заспи. Взимам котката Ивелина и със силен вик я разпвам като Исус на кръста пред лицето на детето. Защо ли няма ефект – това продължава да се дере? Вода не иска, семки да чопли виждам не умее. Ще взема да му почета – прочитам от таблета всички резултати от английското. Пак квичи – много гаден шум, чак отвътре се изпотявам. Отивам за втора бира. Връщам се – гадината е заспала (всъщност му забравих името и не знам дали е мъж или жена). Седя на дивана, не смея да мърдам. Сега пък ме обхваща някаква тревожност. Какво ли му става на туй!? Я да го събудя, по-хубаво да врещи. Побутвам го с пепелника – само се прозява и отново закъртва. Пускам „Напалм дет”, навивам един стар плакат на фуния и припявам. Безрезултатно. Гледането на бебета е за силно интелигентни люде (към които явно не спадам) – примерно хора завършили пивоварство, футболно коментиране или космонавти. Не може така – хич не ми е спокойно, като не крещи. Свалям буланата от дивана (у нас всичко е в булани), слагам бебето на едната ми ключица, Ивчето на другата, завивам ни всичките същества. Заспали сме като лютеница в маза. Нора се прибира по някое време, Пенка-Луиза си взима човекоподобното, а то ми се усмихва с ръчички (гадост... аз страдам от infantembrachiumfobia – страх от бебешки мишници).
- Норка, пила ли си?
- Нееее...
- Я ми дъхни.
- Ху...
- Олеее, вониш на бай Данчо от осмия. Я кажи какво прави влака, щом излезе от релсите?
- Делайрлра.
- Хаххахахаа. Я кажи отбора „Днипро Днепропетровск”.
- Днипро Днепорперкоркс?
- Мхм... ясна си ми. Аз се боря тука с онова чудовище, а вие се черпите.
- Кольо, искаш ли да се възползваш от мен!?
- А не ве!!!
- Идвай...

За Левски..

В днешно време ми е много трудно да разбера, що за човек е бил Васил Левски. Какво е накарало един селски даскал да захвърли сладката си службичка и да се заеме с революция? Бил е четник, защо не е останал такъв, все пак в четата имаш приятели, можеш да разчиташ на много хора? Навярно Левски е осъзнал, че първо трябва да промени мисленето на българина. Той тръгнал сам. Решил да разкаже на хората за свободата, че тя е първа и най-важна. Какъв човек трябва да си, за да обикаляш като ненормален по селищата гладен, премръзнал, без приятел... да говориш за борба, очаквайки всеки миг предателски нож в гърба... да подготвяш народа за нещо невиждано, преследван от свирепата власт... да имаш силата да носиш вяра в едно смехотворно освобождение... Левски е имал много тежък характер (на моменти зъл) суров, твърд в решенията си, безсърдечен, но носещ надежда в душите на българите... надежда за родина и бъдеще. Налял огън в сърцата, изринал безразличието. Васил Левски умрял като куче – сам, без утеха... В студената, мрачна февруарска сутрин го топлела само любовта към България (днес звучи нелепо, но това е истината). И вярата – той вярвал в нас. Умрял на бесилото без семейство, без жена, която да скърби за него, нямал си детенце на което поне малко да се порадва... самотен...
Ти си мъртъв, Апостоле, но нека Бог ми е свидетел – ще живееш вечно в нас. Иван Вазов го е казал най-точно в стихотворението „Левски”:

„Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов”

***

Моля за прошка. Прости ми, Апостоле. Прости ми, че съм боклук. Прости ми, че съм тъпак. От теб я искам. Прости ми, че наранявах близки и непознати. Прости ми, че ме излъгаха! Прости ми за безразличието... И някой ден в другия свят, преди демоните да ме поведат, ще имам последно желание – качете ме само за минута горе... ръка да целуна... майчината и твоята.

_________________
KISS - Keep It Simple Stupid
Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език.