Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Като стана въпрос за скиори да питам колко са такива във форума?Аз съм от големите фенове и като дойде времето да не мога да карам не знам какво ще правя Може да се срещнеме някъде по пистите

Аз бях, но от 99-та насам не съм заради счупване и последващи (д)ефекти.

Офффф, болна тема за мен.Израстнал съм на ските,бивш боянец съм. Започнах с дъги от бъчва с каишки от налъми,минах през шраймери,кандахари,лангремени та чак до автомати (първите ми бяха Невада) ски с пластмаса и железни кантове. За дървените бъркахме разни бъркочи за мазане. След това тренирах в Славия ски алпийски дисциплини(от там ми дадохо първите "баварки")голяма радост беше. Тренирахме на Алеко(нямаше хотел,нямаше рейс,с лифта до бай Кръстю,след това пеш до хижата) Карахме на малката стена, заешкия лифт беше само. Тренирал съм с Павел Шаламанов,Николина Чоевска(шампион при жените) Петьо Каранов(носител на купата за деца "Мики маус"в Италия за 1964 г. На едно състезание на писта Мальовица стана сакътлък,едно детенце от публиката се изпусна и влизаше във вратата ми,за да не го ударя с голяма скорост се хвърлих на страни,но под снега имало пън и скъсах дългия мускул на бедрото (и....приключих със състезателната кариера) И сега ми се кара,но уви......само спомени,спомени........

_________________
"Няма такова нещо като свободна преса журналистите сме интелектуални проститутки" Джон Суейтън редактор от Ню Йорк Таймс

Aз бях като тебе , но вече рядко ходя.
Ходехме със покойната ми съпруга.
Учил съм се на Паничище 1983/4г на влек с влечка ,на която въжето горе се навиваше около кръста. Най- гадното беше горе като друсаш въжето да се откачи влечката и тя вземе ,че те хлопне по главата Това беше на пистичката пред Бор / не знам дали го има още/.Нямаше лифт до Пионерска , само изсечена просека. После задобряхме и на Мальовица ,Ръждавица,Банско После на Боровец /всички писти сме ги обиколили/ Запазвах стая голяма в хижата в страни от пистата Ч.знаме и там 1 тайфа хора от завода на ски.Цял месец се сменят хората -това от 1986-1990г.Млади неуморими , карахме най-много на Маркуджиците от отваряне на кабинката до полумрак и от горна на кабинката надолу до крайна , ако няма сняг до междинна и ски поход / мъкнене на ски / . На обяд задължително посещение на х.Мусала от Маркуджик 3 за чай и супи.
На Пампорово сме ходили 1998,1999,2001 и 2005г. Не ми харесва / ходехме заради по-мекия климат и малкия син/.
2009 в х-л Рила края на 02 началото на март при много изгодни условия /.Тогава пък една приятелка си счупи крака на слизане от х-Мусала малко преди Маркуджик3 /много хубаво не е на хубаво./ После съпругата ми се разболя тежко и продължително.
Първите ми ски Maxel още стоят - много тропаха на шускане .
Януари дано да има сняг съм на Безбог.

Какво знаете младите сега. Сега си е мързел карането на ски, а оборудването.....кеф.Какво знаете за лангремените, парче шина с две халки, захваната за ските на мястото където сега е задния автомат(отпред т.н жабки) с тасма(кожен ремък широк 1см дълъг около 50см) се навива около обувката и крака се стяга неподвижно към ските. При падане направо изкълчваш става или чупиш крак (защото крака се върти заедно със ската по цялото и рамо). Иначе това неподвижно закрепване даваше възможност за изнасяне на тежеста на тялото напред и резките завои с успоредни ски при голяма скорост бе лесно. Първити ми щеки бяха от бамбук с големи шаиби против затъване,след това ми донесоха от ГДР тънки стоманени, конусни с малки кръгчета и остър шип отдолу. Голяма завист беше "Баварките"бяха високи кожени обувки с хубава вътрешна топла подплата, с гума и гьон подметка,скасено бомбе с връзки,(много бърза подметката се изкривяваше)следващите ми бяха кожа с пластмасова идеално права подметка и щраймери за закопчаване,следващите бяха по някаква нова технология,обуваш обувката с чорапите с които ще караш,през щуцер отзад се вкарваше мека пластмаса и тя заемаше формата на крака,те бяха само за този по чиито крак е отлята.Карал съм по всички възможни писти в Б-я,редовно провехме януари преход Сапарева баня хижа Скакавица изкачване до 4 езеро оттам спуск да хижа 7рил.езера и пак надолу до Мальовица, ако има сняг хижа Вада и да Говедарци.

_________________
"Няма такова нещо като свободна преса журналистите сме интелектуални проститутки" Джон Суейтън редактор от Ню Йорк Таймс

И аз май съм скиор....веднъж се качих на такова чудо в детските години на село и до там бях, от тогава само по телевизията карам

_________________
Заклет фен на група АРИЯ и работата с дърво.

Събрали сме се тука Дъртанян и тримата му с китари. И аз не карам от близо 10 години, та ако е за в некой Дом на пенсионера освен да се видим...

Водните ски /ска/ брои ли се? Ако - ДА,пишете ме и мен. А срещата ако е в "дом на пенсионера",младоците влизат с такса!! Чу,ли КасапИНО

_________________
KISS - Keep It Simple Stupid
Знанието и Опитът не говорят непременно на един и същ език.

Предлагам таксата да е едно плато с приготвени от него мезелици, че като го знаем какъв е тертиплия
Ех, ските...
Ах как годьi летят, както казват сега тийновете.
Ските ми бяха слабост, ама май и аз като наборите пенЦии, не съм карал от поне 10-ина годинки. Но си падах по ски-походите, извънпистово каране, такива неща. А в самото начало от плюш си правехме колани, усилени с фитил за газени ламби. Първият ми ски поход с такива колани беше Мальовица - Страшно езеро, мазохизъм отвсякъде, ама млад, здрав в краката, слаб в главата )). За автомати с повдигаща пета приспособявахме "Маркери", като се хващаха на една метална шина отпред малко като клавирна панта.
Една зима на ски слязохме от хижа Вихрен до село Баня, натоплихме се в селската баня и със ските на рамо обратно пак до хижата.

Тоя същия фитил съм си го донесъл тука за спомен. Ползвахме го да си вързваме котките към обувките (от първата партида котки която произведоха в Дебелец)