Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Това пък на мен ми напомни една друга случка по вашия край:
Бяхме преди някое си време на гости в Черни Осъм, разгледахме и етнографската сбирка. Водели там от училище дечица да им показват едновремешния бит. Много от експонатите били непознати на децата, но всички знаели що е туй, като им показвали казаня за огнена вода, сподели с усмивка домакинът ни.

Всъщност селата са ми по Плевенския край и от там са ми спомените. Има разлика между начините за приготвяне на ракия, а и клане на прасе (че и рязане на сланина) по полето и в балкана.

Ами давайте разликите де - вече сме в отделна тема

На едното село прасето се щави (севлиевско), на другото се пърли (тревненски балкан).
И на двете места ракия се пиеше здраво

В Разградско - на жена ми селото, най-напред се щави, след това се пърли. Като се остърже се посипва със сол и се полива с калпаво бяло вино (киселаж). Изчаква се докато се изпие кана вино, измива се и се почва разфасоването. Накрая се почва с ракии, мезета, вина докато стоим на крака!

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал: https://youtube.com/c/EvgeniDemirev
тел: 0879 тридесет и две 63 осем 2

По родния ми край с.Тертер прасетата се дерат.Първо защото прасе по-малко от 200 кг не се коли и кожата е като гьон (една година дядото ми уйдиса на акъла и пърлихме,а прасето над 250 кг. кожата не можеш да я дъвчеш ),второ дядото (тъста) по-малко от две прасета за Коледа не колеше и кога ще се опърлят две или три прасета за ден и да се приберат.А дрането става за час,като го подхванем четирима човека.
Шурея все се измъкваше да пърли главите и краката,така и не се научи да дере,но се прибираше последен в къщи.
Тук в Русенско в квартала в който живея (то какъв квартал живо село си е ) прасетата се пърлят,но рядко надхвърлят 150 кг.Когато колим прасето на един приятел щом го остържем и намажем със сода бикарбонат го измиваме със винен оцет,след това го осоляваме и след 10-15 минути и на половината прасе кожата е изчезнала,а и един ботуш вино.Така казваха на каната че беше бая дълбока и купена точно за такива случаи.

_________________
От наръчника на младия майстор: Когато вече нищо друго не помага, седни и прочети инструкциите.

То и аз мога да разправям за две различни места, едното от полето а другото от балкана. Ама това в полето няма да ви е интересно. Там кой знае каква традиция няма. Събира се родата и някой комшия прасето се дере и в общи линии това е.
Иначе по балкана тя подготовката почва от рано. Да се налеят казаните с вода и да се запали огъня. Докато се съберат колачите греена ракия и пилешка чорбица. И се почва съществената част.
Първо прасето се щави с вряла вода докато се махне всичката козина. И след това започва пърленето. Едва си спомням как ставаше в трапа и със слама защото съм бил много малък но после излязоха на мода едни пърлачки на дърва. Един голям цилиндър и в него се слагат ситно нацепени дръвца. А въздуха съответно от турбина с ръчно задвижване. И не стига че цялата тази железария тежи доста майстора трябва да върти манивелата а ми да насочва пламъка и да гледа и да не го прегори. Та понеже си е трудна работа му се назначава помощник. да добавя дръвца но най важното нещо е едно шило и да дупчи кожата където се надигне и да полива със студена вода. А в това време вече се е изнесъл първия чайник с греена ракия и останалите помагачи бия лафа и се разказват лакърдии. Като в зависимост от мерака на стопанина и големината на прасето операцията с пърленето може да се повтори.
След като приключи най важната част от изпичането на кожата се завива в някое зебло и полива с гореща вода за да омекне и не се пука. Та докато стане това със сигурност е заминал още един чайник с греяна.Стъргане и миене и накрая се натърква със сол. И тогава вече почва опитването на кожата от местата където е била пригорена и се е надигнала.
От там на татък мурафети и начини за разфасоване бол. Но през това време гръдната кост или както му викат по нашия край коларския кокъл е сложен в тенджерата със зелето за да имат касапите какво да обядват. В повечето случаи те са готови с разфасоването и сядат на масата и кой на каквото има мерак греена ракия или вино и за мезе печен дроб и мръвки. Сладката раздумка приключва в късния следобяд и всеки поема към къщи си с някое парче мръвка. Та те традициите са се създали сами не от някакви други мераци а от зор. То не е малко работата да се оправи едно прасе но пък е чудесен повод кога няма друга работа да се съберат рода и приятели. А това с раздаването на месо е бил естествения начин да се съхрани и консумира колкото се може по прясно. Зима голяма прасета бол тая неделя ти на мене другата аз на тебе и те така.

Да,ама за по-дълго време стига

Приятелю, и по капанско (Каменово) дерат, та докато кандърдисам един приятел-колега от ДИП-а да му опърля прасето и тогава да го одере, беше голям пазарлък,обаче се оказа,че и те много обичали кожичка и...на мен не остана и половината..
В нас до не отдавна се гледаха и колеха доста прасета,но никога не сме драли,а рядко сме клали под 150-180 кила...
В наше село населението е сбирщина от къде ли не, има добруджанци, има перселници, има капанци, има и балканджии, и всяка махала си имат табият кой как глави прасето, кой как транжира....абе номера е да има прасета и весела дружина касапи...

Ще взема да нахвърлям някои отлики. Повечето сте ги казали, ама ще обобщя

- в балкана прасето се щави и пърли, а по полето - само пърли
- в балкана прасето се слага на плот (врата, талпи, ...), вдига се и се работи като на маса. По полето се оправя на земята.
- в балкана не дават да барнеш от кожичката, а по полето се яде на корем. Вероятно защото там сланината не става толкова хубава и се топи на мас (+ пръжки).
- в балкана сланината се реже на тънко, а по полето - на басамаци. Вероятно е лаф, но съм чувал - на един балканджия му откраднали сланината. Рекъл "Не е ме яд толкова за сланината, колкото че ще да е някой полендак и няма да може да си я нареже".
- през живота си съм варил само няколко пъти ракия, но и там видях разлика. По полето в един бидон слагат малко плодове и повече захар (захарта е задължителна). В балкана се засилихме да сложим 20 кг захар на 750 кг сливи и бабата се разпъна да не си и помисляме, че да не поразим ракията.

_________________
Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие. Оскар Уайлд