Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

...да,хубаво сладко става както от узрелите плодове, така и от малките зелени още смокини...

Сушени също стават разкошни.

_________________
"Мъдър е този, който не знае много, а необходимото" - Есхил
"Който го може, си го може" - моя мисъл

Това за осите не го знаех - мерси.
Ето какво знам от собствен опит - сиропа от смокинови листа става разкошен. Ароматът му е досуш като смокиново сладко. Слага се задължително лимонтузу, не само за да предпазва от захаросване, но и да придаде вкус. Без него е безличен сладък сироп. Със него става супер. Разреждане - най-добре с газирана вода. Пробвайте!

Това с листата от смокиня не бях го чувал. Ще е интересно да пробвам.
Иначе когато се прави сироп от вишни задължително се слагат да се варят и 30-40-50 листа от вишня в тенджерата с плодове.
Така сиропът става още по-ароматен.
Със смокинята нямам никакви успехи. Имам нещо като смокиня повече от 10 години.
Казвам нещо защото така и не успя да стане дърво.
Редовно съхне и пуска нови издънки. За толкова години само веднъж набрах няколко дребни плода.
И още веднъж едри като малки праскови. По спомени тогава годината беше много дъждовна.
Та Ивелин Иванов ще излезе прав че и трябва много вода.
Ще взема догодина да и докарам един клон от капковото напояване макар че е на май...ната си в другия край на двора.
Между другото когато роди едри плодове, имаше доста мравки влезли в смокините...

Според мен е малко относително това с водата.Наистина всичко живо на земята се нуждае от вода.В нас имаме смокиня от много години и берем редовно за сладко,до нея на 1.5 м. е външната чешма и лятно време се разлива много вода.На село дядото имаше смокиня и беше далеч от чешмата ,не съм виждал да я полива, че водата е много скъпа.И пак даваше много плодове.Според мен едно растение като си намери мястото и става.А колкото до осата ,това го знаех отдавна но никога не ме е спирало да ям смокини.

_________________
От наръчника на младия майстор: Когато вече нищо друго не помага, седни и прочети инструкциите.

Да се включа и аз в тоя моабет, че съм завъдил няколко на вилата.
Едната е да я наречем местен сорт. Май два пъти е мръзнала, но от издънка пак за година две става на прилично дръвче. Дребен плод и като му улучиш времето е много вкусен. Но малко преди това е безвкусен, а след това бързо вкисва.
Другите три ми ги даде позната от селото. Е даде ми лопата, пък аз си извадих вкоренени издънки:)
Вече са на няколко години и особено тази година си отядохме на смокини, че и някакви сладка май се варяха. Докато бяха малки и с по няколко плода бяха доста едри. Сега имаха много плод и може би затова са и по-дребни - като много едри сливи Стенлей. Много по-вкусни са от местната, по-трайни и като презреят по-скоро леко изсъхват.
Винаги ги срязвам на две преди консумация - макар и рядко, някои имат вътре нещо като черна плесен. Понякога и някакъв добитък намирам вътре.
Познат преди години така налапал една с жива оса вътре, та спешен кабинет, някакви инжекции, отърва кожата.
За поливането нищо специално, близо до тях винаги се сее нещо и те покрай него колкото пийнат. Това лято беше много горещо и сушаво при нас и 1-2 пъти ги полях.
Предната неделя още имаше узрали плодове тук-там.
Оформил съм ги като дръвчета, ама много чистене на издънки.

Айде да споделя и моите перипетии със смокините. Преди много баща ми беше донесъл две смокинки. Хванаха се и почнаха да дават едни много едри и сладки плодове. Но едната се наложи да я премахна заради постройка. И се започнаха едни мъки. Аз режа и копам а то всяка година все избива от някъде. И те така реших че условията са им добри и никакви грижи за зазимяване на другото дръвче. И по законите на Мърфи падна люта зима и измръзна. Изби после и аз за да не измрезне го затръпах с царевични кочани ама мишоциоте си го харесали и огризаха цялата кора и хайде пак от начало. Сега ползвам една друга технология. 5-6 колеца около дръчето една мрежа от гаците и вътре изсипвам два чувала горска шума без да притъпквам.

Същата я имам на село. От Ямбол ми бяха пратили 3, но от лютата Зима през 2012 всички измръднаха.
Една обаче се възроди от нищото и утре отивам да я обера.
Тъста обаче решил да ползва измръзналите клони за колчета. Познай какво се случи!
Да. Хванаха се.

...за шербет от смокинов лист и аз не съм чувал...не лошо @Lisko да публикува 'рецептата'...есента когато запарвам буретата- освен дюлев лист,орехова шума, слагам и смокинов лист...смокинов лист слагаме и сега в бурканите с туршията- освен за стабилизация,предава и аромат...

Брат ми е на 64 години. В двора на къщата ни до преди 8 години имаше смокиня негов набор, засадена от майка ни, когато се е родил. Става дума за Стара Загора. В съседските къщи също имаше смокини засадени от издънки на нашата, но... от всички почти само нашата даваше редовно два пъти в годината плод. Първата реколта в средата на август, малко на брой, но едри колкото патешко яйце. И втори път в края на септември с големината на дребни кокоши яйца. След дългогодишни наблюдения стигнахме до извода, че смокинята иска топъл климат и ЗАВЕТ - да не я духа вятър. През зимата - ясно! Ако я духа вятър ще измръзне, но през лятото - ако не е на течение дава много повече плод. От издънки на същата смокиня имаше засадена и на село (понастоящем град) Меричлери. С 40 км. е по-на юг от Ст. Загора, но не би! Къщата е на течение и на всеки 2 - 3 години се случваше да даде плод. Издънки от същата смокиня в Ст. Загора в подножието на Аязмото (в същинските поли на Средна Гора) все още дава плод всяка година по два пъти.
За съжаление преди 8 години на мястото на къщата ни построихме нова бизнес сграда и смокинята вече я няма, както и нара, който през 1980 година даде за първи път плод, а беше също набор на брат ми и смокинята.

П.П. През 80-те години брат ми живееше в къщата и редовно правеше "компот" от смокините. По ароматен компот не съм опитвал до сега... Не случайно споменах този факт на първата страница на темата!

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал: https://youtube.com/c/EvgeniDemirev
тел: 0879 тридесет и две 63 осем 2