Малко карам тази кола (останала от баща ми), но това е може би е единствено, но за сметка на това НАЙ-дразнещото нещо – ръчните стъкла. Вече съм драскал това в специализиран форум на марката, но там теми за стари коли и проблеми с тях малко се посещават. Тук също има тема по въпроса (
>ТУК<), но реших да драскам в уж по-правилната форумна категория, за да може ако някой е тръгнал по същия път, поне малко да си спести проблеми. В случая са модифицирани само двете предни ел.стъкла и е използван универсален КИТ комплект за целта. Правилния начин е оригинални ел. механизми, но след толкова години ръчните механизми работят перфектно и не исках да ги развалям, още повече оригинални ел. механизми и да се намерят и да са добро състояние са две еднакво почти невъзможни неща. В допълнение предпочитах да има възможност за безпроблемно връщане на оригиналното състояние.
От тук следват два варианта – по-стария който е китайско (при това неочаквано добро) копие от немски или друг от 2012г. някъде - вече не помня универсален КИТ за ел.стъкла от миналото, но малко по-труден за инсталация и нов механичен... редизайн. Старият тип ми изглежда значително механично по-правилно направен (без остри завои на задвижващото жило) и съответно по-здрав.
____________________
Отзивите и за двата от различни форуми и туби по света са че... работят. Така че след 11 дни след поръчката, от китайския магазин за авто и мото части на Луо (не много добър рейтинг и само 3 продажби на въпросния комплект... но общата картина на магазина внушава доверие) дойде тази усилена с дебели метални скоби, но много преживяла различни спедитори кутия, с универсален комплект за две ел.стъкла ~ 160лв. с доставката. Всичко беше в много добро състояние – кутията си е свършила прекрасно работата. Има всякакви комплекти зъбни преходници (направени най-вероятно на 3D принтер ако се съди по качеството – не лошо между другото) за почти всички стандарти и механизми. Всичко е на гумени втулки и в общи линии всичко е направено както трябва. Трябва да се има в предвид че резервни елементи няма – всичко е с точни бройки за всеки ел.механизъм и ако нещо е в повече, ще е някой самонарезен винт.
Втория и ЗНАЧИТЕЛНО по-сериозен проблем е... управлението. По принцип такива кит комплекти масово се монтират без никакви умни (или не чак толкова) контроли и се разчита че като спрат в крайно положение, някой ще отпусне бутона. Меко казано не ми хареса този начин, а с електронно управление нещата в най-добрия случай може да се сглобят на основата на ограничител по-ток който ще
изключва в крайните положения при претоварване - това е сравнително бавно действащ метод (защото има в управлението времезадръжка за да се елиминират пусковите преходни натоварвания)
и като цяло не и особено лесен за осъществяване. Така че отговора беше прост - крайни изключватели – 16A 2.50лв
След малко смятане, даже се оказа че ще са и със запас (макар и в границите между малък и микроскопичен). Паралелно на тях е включен автодиод (35A, пиков ток 300А – 1.80лв), така че крайния изключвател конкретен изключва движението в съответната посока – за движението в обратна посока, веригата се затваря през диода. Отделно диода защитава контакта от индуктивния товар, а и контакта само прекъсва веригата в случая т.е. най-вероятно ще е последното което ще се повреди в системата при такъв режим на работа. Предвиден е и двуцветен с два извода светодиод - скъп
почти 1лв заради еднаквата сила за светене в червен и зелен цвят (трябваше да е жълт-червен за да пасва на останалото осветяване на уредите но уви – проспал съм това някъде в поръчката), 1kohm съпротивлението последователно не помня – може би е 15ст. Смисъла на светодиода е за индикация на състоянието на задвижването – на видеото накрая се вижда.
Започнах с монтажа на крайните изключватели, за да може със стъклото чрез „манивелката“ да се тестват и да им се изберат правилни позиции. Монтажа на долния нямаше никакви проблеми но за горния трябваха още „творчества“ и механики закрепени на пластмасовата основа държаща стъклото. В общи линии монтажа на крайните изключватели отне два пъти повече време от монтажа на целия механизъм. Долния се получи почти малко по- добре на визия, но горния не чак толкова. На дясната врата стана много по-добре но за съжаление не съм го снимал. Всичко е неподвижно, страничните закривявания усилват така получената... конструкция и скромният ми опит говори (тихичко) че няма да има проблеми.
Оказа се че най-подходящо свредло за самонарезните винтове е 2.5мм (едно падна в неравната борба при пробиването на сложно място) и открих невероятно удобния автоматичен център – ръчните ги хвърлих в едно чекмедже за краен резерв.
При мен в случая място имаше даже МНОГО - предните врати се оказаха неочаквано големи. Вероятно е по добре да се започне закрепяването от страната на електромотора и спрямо него да се монтира в най-доброто положение останалата част, а не като при мен да се прави двойна работа, както си и личи от отворите в повече.
Преходника зъбен N3 спрямо описанието, пасна абсолютно точно в най-дългата избрана от комплекта зъбна втулка. Ровене падна докато открия фиксиращите скоби за въпросните. Мъничкия самонарезен винт предвиден за целта (за фиксиране на двете въпросни в единствения оставен липсващ зъб) неочаквано се счупи в правилното място при пълното завиване. Но при монтирането на втория механизъм го направи абсолютно точно същото – може да е нарочно отслабен винта в единия си край и така не се налага да се реже остатъка му.
Допълнително поставена планка с изкривени краища за усилване (така и за закрепяването на крайните изключватели) от поцинкована по-дебела ламарина свърши идеална работа. Не знам от какво е, но след като е висяла 30 години в работилницата без следа от корозия... вероятно ще изкара и още толкова. Въртящия момент на механизма е сериозен (~3-5кг е силата му на затваряне/отваряне) и всичко е монтирано с по две гумени втулки на планка и съответно всички метални планки за целта. Има случаи при недобро закрепване да са повреждали механизмите. Особено важно е при работата да се следи къде в момента е стъклото и дали нещо не пречи при движението му. Дясната врата се оказа леко несиметрична в механично отношение и съответно малко по-различна като монтаж. Беше вече късно (по-скоро рано – 2 часа) и желанието за снимки си беше отдавна тръгнало. За лесен тест на механизма, който не беше още свързан малкия акумулатор 12V от UPS (7Ah) се справи идеално.
Не използвах кутиите на бутоните от комплекта, както и самите бутони. Оказа се че са с подсведка – приятна, много правилна и равномерна, но в зелен цвят, което все пак не ми върши работа и поръчах нови – малко по-обли и по-подходящи по дизайн в случая и светещи в червено. Подсветката им се оказа че е на половина (може би заради смешно ниската им цена
) – само с един SMD светодиод и се наложи поредната модификация която беше особено „забавна“ – запояването на два нови SMD светодиода (с размери 2куб.мм) с жичка от многожилен проводник и залепяне за всеки случай на целия този цирк... ааа резултат... с цианоакрилатно лепило.... Каноконлит примерно.
За отвора на „тапата“ вместо „манивелката“(има шаблон-лепенка в комплекта) имаше незначителни усложнения, че за боркороната се наложи да монтирам временно дървено трупче на гърба на панела за водещото свредло. Колкото и да се мъчих да избягвам рязане по панелите на вратите, просто нямаше друг вариант т.е. всеки друг вариант повече не ми харесваше. Дори и само така монтираните бутони изглеждат не на място, но уви – не намерих други варианти. При рязането на местата им естествено имаше много използвано хартиено тиксо и измерване и отбелязване и... още хартиено тиксо вместо предходното и нови измервания и отбелязвания, проста високооборотна шлифовалка, с адаптер за рязане, с адаптер за шлайф, с мънички свредла по 1мм за нея, макетно ножче, предпазни картони за текстилната част изрязани за целта и изобщо всякакви такива неща по Фън Шуей... но с малко Фън... и повече Шуей. Приятно впечатление ми прави състоянието на текстила, специалния слой с приятна текстура който се оказа че е залепен на дебела пластмасова основа. Все едно всичко е на 5 а не на 35 години.
Силиконова смазка на металните шини никак няма да попречи и накрая – за завършек -
комфорт модул за автоматично затваряне на ел.стъклата при централното заключване Точно такъв модул какъвто очаквам и работещ както очаквам, с прекрасно описание. В конкретния случай заради крайните изключватели, не се използва функцията превключване по ток (при препятствие при затварянето на стъклото или при крайно положение) и трябва да минат 10сек. преди затварянето на втория прозорец. Това е просто особеност а не недостатък в случая (останалите два канала за ел. стъклата за другите две врати не се използват и кабелите са изолирани). За целта се наложи да пусна втори два кабела от лявата врата и да ги прекарам през черния шлаух от комплекта. Връзката към дясната си остана с 3 жичния проводник (наложи се само да го удължа), който се оказа идеално подходящ и за управление от модула за ел.стъкла. Всичко останало остана, както е предвидено оригинално в комплекта. Мястото под кормилото изобщо не се получи добре (където е монтиран модула), макар че където може съм използвал кабелни организатори и въпреки това всичко е на не добре подредени кабелни пластове наследени от миналото.
Малко видео на резултата – награда за който е издържал до края.
Съжалявам но скромния ми телефон Doogee S60 lite толкова може на изкуствено осветление. Друго все още не ме дразни в него чак толкова за да го сменя... засега. Стъклата малко бавно се затварят, защото акумулатора е полумъртъв (огромно вътрешно съпротивление – така или иначе е взет на заем, защото стария и толкова не може).
Ако на някой върши работа оригиналното описание на кит комплекта –
ето го. Пляснато.. еее направено е набързо с левия си крак, сканирано и силно УВЕЛИЧЕНО (скоро очаквам тези неща да се правят с микрошрифт), защото беше предвидено само за печат на стария ми лазерен принтер. За съжаление той уви след две години престой се оказа че силно се е увлякъл по класически художествен кубизъм и въпросната работа се оказа излишна.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
