Ми като застанат песъчинки на клапана преди филтъра (което се случва изключително рядко) ще изтърве водата.
Но в помпата ще остане достатъчно вода за да обезвъздуши при поредното пускане.
Та песъчинки я заседнат, я не но гарантирано при чистенето на филтъра ще изтърве водата.
В тоя ред на мисли може да усложним нещата - да остави и хоризонталния кран.
След него филтъра и после възвратния клапан.
Така хем филтъра ще е преди клапана, хем при чистене на филтъра ще затваря крана и няма да изтърва водата.
Остава опасението колко е читав хоризонталния кран и дали уплътнява добре.
(Преди много годни го ядох дебел и дълъг с един кран точно на това място, преди помпата. Докато разбера че смуче въздух от салника на врътката...)
Така че варианти много и са въпрос на избор.
P.S. Сондажа вероятно е стар и сигурно е използван достатъчно дълго време за да извади повечето дребни песъчинки и да си оформи естествен филтър.
Долния край на тръбата дето е в земята не е отворен. Там има заварено стоманено шило а тръбата е надупчена.
След достатъчно дълго време на работа около надупчената тръба се оформя каверна/круша/кухина само от едър пясък и камъни.
При мен за един сезон в тоя месинговия филтър се събира половин чаена лъжичка едър пясък.
Във финия филтър след помпата - около равна супена лъжица.
Навремето помпите бяха само Вида и бяха скъпи за да се разработва сондажа с тях.
Разработваше се ... ръчно, с кръцалка за да се пази помпата.
По нашия край "стандарта" за разработка беше 10 000 помпения на ръка.
