edemy2001 написа:
lov написа:
... Че тя една стомна струваше повече от катъка дето може да хване. Та съм склонен да вярвам на стареца...
Може би разликата е, че дядото на майка ми е направил първата газгенераторна мелница в селото, бил е собственик на стада над 250 - 300 глави овце и достатъчно ниви... Та няколко стомни не мисля, че са му били проблем, когато става дума да си угодиш на кефа!
Mamamy написа:
... С печени и белени чушки, домати и самун бял топъл леб...[ /. quote]
... със сурови зелени чушки и краещник от самун от селската фурна още вдигащ пара!!!

Не ми напомняй! И сега съм в състояние да преполовя един ляб, ма няма такъв катък и чушки!!!

А ся да не се надпираме на кой дядо е бил по-по-най.
Катъки и стар лук на глави класика. Гребеш направо с него. Може и малко сланинка за подсилване щото чушките у балкана чак към есента. А за хляба си прав. Истински хляб и го ядяхме само със шарена сол по толкова. Даже фурнаджията беше хубав човек. Сложил и един буркан със шарена сол на тезгяха. Излющиш половин кора, насолиш и се прибираш в къщи.
Спомни де се видяхме. Та да ти кажа там боба става само за зелен и доматите също за зелена трушия. Нямат време да узреят. Вчера минах от там още пушат кумините по улицата.

За едно време ти говоря. Не че боба вече става, щото никой не го гледа в парник.

Ама от там е жИнъта, а селото на баща ми е от още по високо.

Та ни мелници са ги интересували ни вършачки. Не че са нямали. Отглеждало се е само добитък.
Не че се изхвърлям, а ма в двора на къщата на село който никак не е малък Но нямам спомен да е садено нещо освен една две лехи с лук и чесън за зелено и подправки. Другото дървета и асмалъци. Просто не става. Стареца викаше който иска, има бостан. Тъй му викаха нищо, че се отглежда зеленчук. Да ходи там да сади и копа. А той на 5 километра от селото под един язовир и поливно.
