Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Тази тема е майтапчийска, не е да се дърлим кое е правилно.

Как викахте като деца -- "Москвич осмак" или "Москвич осмица"?
Аз първото. Второто ми се звучеше много префърцунено, а в по-късна възраст бих казал - много "педи-"
Като отидох студент в София се изумих на изобилието от Пепи, Ради, Цвети и прочие умалителни имена на мъже.

Осмак естествено...
А вие как викате на Токмака ?? То ти от нашия край та вероятно е същото... навремето я играехме тая игра като студенти и събрани от кол и въже..

_________________
"Живеем един път - не. Живеем всеки ден..веднъж умираме. "
"Ако всичко беше вечно - нищо нямаше да бъде ценно" ATILA

Винаги съм се дразнел на всякакви умалителни,не само на имена. "Сега ще сложим солчица", "Да капнем масълце" и всякакви такива не мога да ги търпя.А аз също живях няколко години в София и никога не разреших да ми викат Коко и никога никого не съм наричал умалително.Но най-непримирим съм къв МЕ-кането.До началото на 90-те го нямаше,поне докато и аз бях хо шопско- ПравиМЕ,търсиМЕ и т.н. не се използваше Ясно ми е,че на шопите им е трудно да се иразят в множествено число,след като в техния диалект "правим" звучи като "я правим",т.е. в единствено число,но спокойно може да се каже НИЕ ПРАВИМ,а не правимЕ...Полудявам като ги слушам и по медийте как мекат и наблягат,натъртват на това.Това е недопустимо,поне за грамотните хора!!! А на москвичите им викахме 408 и 412,произнасяхме всички цифри,поне при нас.Братовчедите ми по Северна България ги кръщаваха някак,но не помня точно как им казваха...

Коце, Приятелю, познавам доста шопи, по една или друга причина, но забелязах нещо мнооого интересно, "оригиналните" шопи нито 'Ме"кат, нито говорят повалено...
Тва го правят новите столичани...в повече
За имената, е, има някои дето се увличат с умалителните форми, но пък ми е страшно грозно когато се обърнат ккъм някого точно както е името, особено при някои...
Примерно..."каде отиваш Иван", вместо " къде отиваш Иване", това много често го чувам от уж грамотни хора, особено джурналя, сякаш това е някаква нова форма на модерно поведение...

А москвича си е "седмак","осмак" и " дванайстак"....

У Филибето се запознават момче и момиче:
- Приятно ми е, аз съм Имил!
- Ха, какво съвпадение - и двамата сме с "И", аз съм Илена!

_________________
Топло

Точно така сме по Филибето,правилно си забелязал. тИлИфон

Мисля, че "Къде отиваш Иван" се появи като някаква форма на чуждопоклонничество, и не бих се учудил ако корените му идват от дублирани на български филми, които обаче е трябвало едновременно с това да звучат и "чужбински".
Не бих се заклел, но мисля че съм го чувал приятели да говорят така още преди демокрацията.

Мекането според мен е отишло в София от северозапада.
Моята съпруга е софиянка, но нито тя, нито родителите ѝ мекат. Но си имаме някои разлики в ударенията и често си правим майтап с тях. Примерно аз викам чЕло, тя вика челО.
Много ми е драго (направо се смея вътрешно като чуя) някой да казва иначе дълга дума, но с ударение на последната сричка - например - изобретявАл, разглобявАл, осолявАл, пренавивАл...
По много подобен начин западните спортни коментатори изговарят славянските женски фамилии - ШарапОва, ПиронкОва, РоманОва, ИсинбаЕва.

Пак да повторя - смисъла не е да се подиграваме на другите. Казвам че ми е смешно, от чисто практически съображения - насмърмолечква цялата дума, набързо, за да може накрая да тури едно ударено вАААл Сякаш на зорлем по-трудно да стане. Опитайте се да кажете по тоя начин - насмърмолечквАл

Иначе отдавна съм претръпнал - кой както иска да си говори. А понякога и колкото си може. И аз далеч не съм идеален. За щастие канадците още от училище се срещат с всякакви акценти, та после въобще не ги впечатлява дали имаш акцент, а дори и грешки да имаш, пак не ги впечатлява. Мен ме впечатлява повече, щото не съм бил в училище с деца от различни краища на света, а даже и с различни български диалекти не съм.

И мен ме дразни "мекането", особено по официални медии и на най-високо управленско ниво.

Лиско аз също съм далеч от мисълта да се подиграя с някого.Като казвам "дразня се",си позволявам да го кажа за грешки,които добиват заплашителни размери.Влизат в "правоговора" и на журналисти,педагози и т.н.,които освен че трябва да бъдат за пример,дори и като собствен произход нямат нищо общо с използвания от тях диалект.И го правят преднамерено,имитират.

По нашия край викаме така:
- Ееееееейййййййййй, уууууууууууууууу... и който може - свири с уста...
Ма туй само, ако тоз, дето искаме да ни чуе е далеко. Ако е близо не си викаме.