Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Може и да бъркам, но вятърните генератори не използват ли инвертор, за да си синхронизират честотата с електропреносната система?

Ако е така, скоростта на въртене на турбината няма никакво отношение към честотата подавана към мрежата. Доколкото знам, инверторите дори са способни да подобряват качеството на тока в електропреносната/електроразпределителната системи, като корекция на фактора на мощността балансиране на натоварване на фазите, а самото местоположение в повечето случаи предполага разтоварване по мощност на преносните мрежи.

За най-големите генератори не знам как стои въпроса. При тях има и други проблеми, които не са смущенията, а балансирането на системата при промяна на мощността.

Вероятно си прав, но не мога да коментирам подробности по големите генератори - просто не съм запознат.

_________________
Поздрави: Евгени LZ3EG 73!!!
YouTube канал: https://youtube.com/c/EvgeniDemirev
тел: 0879 тридесет и две 63 осем 2

Инвертора по-евтин ли е от системата за управление на ветрогенератора? Мегаватов инвертор. Всичко изброено го правят синхронните генератори, чрез управление на възбуждащия ток. Но за разлика от управлението на ветрогенератора, което подобрява ефективността му при режими различни от оптималния, инвертора „генерира” и допълнителни загуби.
Нали трябва „нещо” да управлява баланса между генерация и потребление, само големите мощности ли да го правят? (Честотата не е единствения важен параметър за регулиране. По важно е регулирането на баланса. Просто без него не може. Генериращите мощности - поддържайки честотата си разпределят изменението на товара.) Та това е едно от най-важните и ценни качества на генериращата мощност за енергосистемата - независимо ветрогенератор или ядрен енергоблок. Да се разпредели случайното изменение на натоварването в мрежата, а то практически винаги е случайно (кой от диспечерите може да предвиди, кога всеки ще си включи печка, климатик, машина, бойлер) - по възможност между всички генериращи мощности (в съответствие с мощността им). За да е относителното (процентното) изменение на мощността на всеки отделен генератор възможно най-малко (така възмущението върху всяка генерираща мощност е относително по-малко) - така нареченото първично регулиране. За да се даде време на мощностите ангажирани с така нареченото вторично регулиране да отработят изменението на натоварването - поемайки го и връщайки останалите генериращи мощности към изходното им натоварване, и възстановявайки честотата.
Не е необходимо ветрогенератора да е със синхронен генератор. Използвали се така наречените "асинхронни генератори с двойно захранване" - по същество синхронен генератор, но вместо на възбудителната намотка на ротора да се подава постояннотоково захранване, ротора е също с трифазна намотка и се подава трифазно захранване с управление на честотата му. Със същите преимущества, които има и синхронния генератор по отношение управлението на напрежението и фактора на мощността. Но така вятърната турбина може да работи практически с произволни обороти - честотата (на генерираното от генератора ел движещо напрежение) се управлява, чрез управление честотата на възбуждащото захранване спрямо честотата на въртене на ротора.
Дали разпределянето на генериращите мощности на много малки мощности намалява натоварването на мрежата. Когато някой включи бойлер в Петрич, той консумира и от генерираното от ветрогенераторите в Дуранкулак. Така, че ефекта от такова разпределение не е толкова голям. Поне според мен.

Благодаря за обясненията. Не се бях замислил за вариантите при мощните генератори.

Аз обаче говорех за маломощни вятърни генератори, каквито прави Евгени. Там дори инверторите са по-скоро изключение.




Нека разгледаме конкретен пример.

В квартал в Петрич, имаме трансформатор, който има товар 100kW.

Ако едновременно в мрежата ниско напрежение след него бъде включен проточен бойлер 10kW и покривна централа(и) 30kW, как ще се промени консумацията откъм средното напрежение на трансформатора? Ще се повиши ли, за да ползва енергията от Дуранкулак или ще намалее и ще освободи 20kW от преносния капацитет на мрежата, вместо да я натовари с 10kW?

Да оставим настрана егоистичното "зелено" мислене. Този от Дуранкулак, като си включи бойлера няма ли да черпи и от покривната в Петрич.

Аз предлагам да оставим цветовете и да се върнем към
математиката. Колко ще стане 1000kW-товия товар на трансформатора свързан към средно напрежение, като се включват покривната централа и бойлера едновременно?

Дори ако махнем бойлера от картинката, покривната централа ще натовари ли трансформатора/електропреносната система или ще ги разтовари? Ако след всеки трансформатор в България, се инсталират по няколко фотоволтаични централи, с обща мощност 2 гигавата, далекопроводите на електропреносната (да не се бърка с електроразпределителната) система ще се натоварят или ще се разтоварят?

Сега вече е ясно защо "тока" от такива "местни" мощности ще се изкупува на безценица

Аз отговорих с конкретни примери и цифри на твоя въпрос. Моля те и ти да направиш същото, а не да сменяш темата. Задачата е елементарно проста

1000 киловата товар + още 10 киловата товар минус 30 от товара на трансформатора, дали са повече или по-малко от първоначалните 1000 киловата?

Отговори ми, а после може да коментираме и възможностите на smart grid и блокчейн за закупуване на електроенергия на безценица от съседа, без да плащаш такса за пренос.

Не може така едностранно да се гледа. Квартала "зад" трансформатора нека е имал товар от 10 киловата. Включвате 2 кВт бойлер - товара му става 12 кВт. Включвате 30 кВт "покривна" мощност - товара му става 18 кВт, но вече работи като "повишаващ" - не съм "навътре" в теорията на мрежите. И някой трябва да плати за ползването на този трансформатор, загубите му също - както в едната така и другата "посока" Някой трябва да плати и за преноса на тези 18 кВт. Някой трябва да плати за управлението и евентуално влошаването на параметрите на другите генериращи мощности, ако така произволно се включва и изключва този "генериращ покрив".