Ха ха................ влезе ви бръмбара.
Няма никаква магия. Номера ми го показа първия ми даскал по стругарство в Габрово пък той го е научил от баща си. Метода се е ползвал много отдавна точно със съчмата като в клипа по долу. Тъй че е забравената стара технология, а сега дори се предлагат един специални глави за тази цел струващи едни безумно колосални суми.
И за да се разбере принципа като за начало намерих това клипче.
А ето и простия вариант.
В нета могат да се намерят много чертежи и клипове на самоделни глави за ротационна прошивка. Но всичките те имат един основен недостатък, че режещия инструмент се захваща или в патрон или цанга и поради това че ъгъла на наклон е фиксиран и трябва режещото острие да е на точно определено разстояние от базата. В един друг чужд форум го обсъждахме и си спомням че на тези фабричните по някаква причина беше избран точно 2,5 градуса. Но практически колкото е по голям толкова по трудно реже и иска по голямо усилие на натиск. Вообще е голяма разправия с тях. Главата която тогава ми показа Бай Илия си беше самоделна и с много просто устройство. Не съм я разглабял тогава но се сещам как е направена и какво има вътре. Някой път можем да подхване темата и да я обсъдим ако някой има мерак да си я направи.
Иначе последния път когато съм дупчил квадратен отвор ползвах парче от кобалтов нож. На клипа се вижда как се заточва и затиловат страните. А от зад не се разправях да му правя държач за съчмата а направо с дремел си направих ямката за съчмата. Прошиването е бавничко ма не сме на норма и всякакви други варианти са в пъти по сложни и по скъпи.
п.п. Сега като пуснах клипа да проверя дали са правилно вградени клиповете видях още една интересна хитринка. Това е на кадрите където заточва ножа. Всъщност интересното е упорната пластина на шмиргела. Извивката която е там е за заточване на свредла. Шаблон за ъгъл на заточване.