pansim написа:
Николай Наков написа:
Какви ли не неща имаше в пустият му социализъм, по който още страдат някои шушумиги.

Напълно подкрепям. Помня времето когато сваляхме чистачките...та заварих и дефицита на гориво. Спал съм по бензиностанцийте в колата.
Регенерат гуми и ние карахме, на Москвича. Нямаше друго. Дефицит.
Вуйчо ми /лека му пръст/ успя да опази 12 години руския акумулатор на колата. То бяха промивки, смяна на електролит, зареждане, баене

...
Всъщност...и колата изкара колкото акумулатора - изгни

Та сега се сещам, че стария ни осмак изкара 21 години в семейството след което бе продаден и го караха още две-три години. А доста по-нови коли ръждясаха преди него. Явно качеството е вървяло от средно към никакво

Ти си младо момче и помниш тия неща, прави сметка какво развитие сме имали, щом години наред е било едно и също. Първата кола на мама и тате Бог да ги прости, в началото на 60-те на миналият век беше Москвич 407, бях 10-тина годишен когато я купиха. Парите не са стигали за кола, но татко взел от баба си малко пари да добави като и казал, че парите са да купува материали за лятна кухня. Бабата като видяла, че купил кола в яда си му пожелала все под нея да лежи...
Не се минаваше седмица да не ляга под нея или да не е вдигнал капака нещо да прави, но едва ли е било от пожеланието. Едно сандъче с гаечни ключове имаше постоянно в багажника. Имали сте Москвич знаеш какво е качеството.
Имах не знам дали е щастие да се работи в чужбина, щото и преди и сега това са кървави пари, много труд, далече от семейството, стискане и лишения. Първата ми кола е Пежо 504 купена от Кореком. За разлика от руският автопарк в началото на 80-те в Бг с нея не съм имал никакви технически проблеми. Имах затруднения като се наложеше някоя резервна част да потърся...искаше чакане и връзки. Връзки трябваха за почти всяка по-голяма покупка за дома и бита.
На мен лично до такава степен ми беше писнало от това нямане и търсене на връзки, че не ми се прибираше в БГ.
Не знам по какво страдат мои връстници, няма нещо за което да се върна назад и да ми липсва. Лошото е, че на вас оставихме да се справяте с това тежко наследство и все още има хора на моите години, които пречат на вас младите да избирате как да си подредите живота занапред да ви е добре.
Ти имаш златни ръце и си много ерудиран в твоята област. Желая ти здраве, бизнеса да върви на пълни обороти, а всичко останало да можеш да си го купуваш!
