Екак - Как? Какво? Къде? Защо?

Текста е напълно автентичен и хвърля светлина върху една много интересна тенденция по форумите и блоговете.
Трудно ще намерим по-противоречива тема от флейма. С него се сблъсква всеки, който посещава редовно чатове и форуми. Никак не го долюбват цивилизованите потребители, но затова пък го обожават маргиналите. И не на последно място, обсъждането на която и да е тема, без да изключваме настоящата, винаги привлича сума ти народ, който иска да си “пофлейми” от сърце.
“Пак се е появил някой, който ще ни учи как да говорим с възрастните в мрежата!”. Тази реплика сигурно вече е на езика на нерваците. Не бързайте. Нашата идея е преди всичко да разберем кой, как, защо и какво прави с флейма, както и да споделим наблюденията си как това го правят у нас и у неговите създатели, американците.

Какъв пикник без мравки?

Как ли не се е виела по въпроса що е флейм пространната мисъл на компютърните журналисти. Оказва се, че това е и аналог на електронното варварство, и разновидност на виртуална ролева игра, и борба със свободата на словото в мрежата (Jon Katz. Flaming Freud: Analyzing Homo Incinerans), http://features.slashdot.org/article.pl ... d=95&tid=9. Особено интересно е определението на флейма като “мрежови шахмат” или упражнение по риторика с използването на “мили” думи (Heenan A. Guide To Flaming), http://www.advicemeant.com/flame/02strategy.shtml.
Иначе казано с думи прости, флеймът представлява гневен сблъсък във форум, който от темата на дискусията се прехвърля върху личността. Той възниква в резултат на нарушаване на принципа на взаимодействие в общуването, когато изказваме мнение без да вземем под внимание очакванията на нашия събеседник. Флеймът е отличен пример за такова несъответствие. Човекът се обърнал с молба за помощ за настройка на софтуер, а вместо това някой му е обяснил колко е “умен”. Или хората си обсъждат тихо и кротко някакъв бъг, а изведнъж някой разбирач им разкрива, че нищо не разбират и в такъв случай е най-добре да се захванат с политика, щото там простотията не личи. Само човек с железни нерви и изтръпнали пръсти може да се сдържи да не се изкаже подобаващо за новодошлия.
Тези примери отразяват две основни разновидности на флейма – инициативен и реактивен. Първият вид е свързан с агресивното поведение на отделния потребител по отношение на Интернет обществото (един вид, не ми дреме за вашите традиции и интереси). Вторият е характерен за ситуация, когато най-неутралното съобщение предизвика неадекватна реакция: “К’во задаваш тъпи въпроси тука, говедо”.
Защо именно форумите са мястото, където виреят най-добре флеймърите? Първо, това се дължи на запазването на историята на дискусията – обикновено на 274-тото съобщение хората забравят откъде е започнало всичко, а във форума може да сравните 52-ро и 152-ро съобщение и да хванете опонента в противоречие. Второ, налице са строги правила, по които си избирате тематична категория, където да си кажете болката, или създавате нова (ако има възможност). Правилата на общуване обаче стимулират отклоненията в поведението на потребителите – достатъчно е да пуснете няколко съобщения “не по темата” и цялото Интернет блато ще се надигне в един глас да ви дава акъл. Така че уеб етикетът сам си прави меча услуга. Флейм ще срещнете най-често в немодерираните форуми, което е съвсем разбираемо. Модераторите са чистачите на форумите и елиминират флейма преди да е прераснал в лавина от ругатни. Докато в безстопанствените дискусии “великите творения” на флеймърите остават непокътнати за поколенията.

За натрапчивите идеи и нереализираните потребности

Много потребители сякаш изпитват някаква необяснима нужда от флейма, в противен случай споровете, наситени с взаимни обиди, нямаше да избухват навсякъде. Ако се вгледаме по-внимателно, движещите механизми зад поведението на флеймърите ще ни станат съвсем ясни (Campbell T. Flame Wars And Other Online Arguments, http://members.aol.com/intwg/flamewars.htm.
Не). ме закачай, нервен съм......Хората са емоционални същества и трудно някой ще ги накара да преброят до 10, и да подтиснат спонтанната си реакция. Общуването в Интернет ни е научило да реагираме на случващото се около нас още по-бързо – достатъчно е да натиснем бутона Send. Но ако написаното на хартия може да смачкаме и изхвърлим в кошчето, това, уви, е невъзможно, с “прибързания постинг”.
Те са някак нереални.....Компютърното общуване създава чувство за полуреалност. Опитайте се да обидите някой на улицата и последствията могат да бъдат доста осезаеми. А в мрежата сякаш нямаме страх от нищо и от никого. Най-много да ни изхвърлят от форума, като ни блокират IP-то, което едва ли ще спре истински целеустремения флеймър.
С добри намерения.....Замисляли ли сте се някога защо във всеки форум, където е пълно с Интернет маняци, които “pi6at prailno” и “гръмотно”, току-току и се разрази дискусия за грамотността. Работата е там, че някои потребители смятат Интернет за място за приятно и необременено с условности общуване, където всичко е позволено, стига да срещнеш разбиране. Други пък незнайно защо са убедени, че точността на израза в мрежата стои над всичко и са си поставили за цел в живота да вкарат непросветените в правия път. Понякога в зависимост от ситуацията участниците в дискусията могат изведнъж да сменят позицията си, а после неочаквано пак да се върнат на старото си мнение. Свършил с аргументите, опонентът ви ще започне разследване каква оценка по български и литература са ви поставили в пети клас. Някой е намерил грешка във вашия постинг – веднага ще бъде заклеймен за педант и кухар. Егомания...Тук в общи линии всичко е ясно – никой не обича да не е прав. Всеки се стреми да надвика другия, за да отстои своето мнение и да се побори за правдата. Всъщност, в повечето случаи събеседниците така се увличат в тази борба, че мъглявата идея за смисъла на спора бързо се избистря и настъпва истинска “егомания”.
Е, може и да е прав, но аз по-добре ги разбирам тези работи...Подобна ситуация е типична за флейма. Всеки упорито търси потвърждение на собствената си гледна точка и когато не намери такова, се прехвърля върху личността.
Никой не ме разбира...Неразбирането при общуването в мрежата е лесно обяснимо. Ако не се изкажете добре, веднага ще си намерили десетина недоброжелатели. Още по-лошо е, когато се е изгубил контекстът на съобщението. В Интернет той може да бъде създаден само с помощта на красноречието на събеседниците. Всеки в рамките на собствените си възможности се опитва да обясни на другия, че именно това е имал предвид, колко е уверен в своята правота и че е вече едва ли не е “последна инстанция за истината”.
Патологични случаи
Когато флеймът се превръща в начин на живот в мрежата, става дума за болестно състояние. Един от най-пренебрегваните случаи е тролингът. Трол се нарича потребител, който целенасочено провокира флейм. В безобидна дискусия изведнъж се появява съобщение от неизвестен гост, в което се обиждат или “идиотите, които са пуснали корени тука”, или самият форум е наречен “самата посредственост”, или просто в него се казва “Тука ВСИЧКО ме дразни якооооо!!!’. Ама защо така? А тролът само това и чака – учаснтиците във форума, почервенели от възмущение, да забравят защо са се събрали и да започнат гневно да разговарят само с него. Най-добрият начин да “информирате” трола за вашето отношение е да го игнорирате.
Бринкинг – това е за любителите на екстремните спортове, които обичат да се разхождат по ръба на пропастта и да се плезят на модератора. Те внимателно нарушават правило след правило и чакат кога търпението му ще се изчерпа и ще ги изгони от форума. И ето го идеалният повод да се оплачат на целия свят от модератора-тиранин, който си е въобразил, че е център на Вселената.

Флеймът в мрежовото общуване наподобява уличния жаргон. Етическите норми налагат забрана на много неща и въпреки всичко и двете явления продължават да съществуват. Именно отричането им им придава изключителна привлекателност. Много зависи от модератора, който може да направлява дискусията в желаната посока, да разтървава хваналите се за гушата събеседници и да превърне флейма в свой съюзник.

Ръководство на е-разбойника

Съществуват много тактики, които флеймърите прилагат. Тук няма да разкриваме тайните на занаята.


Как да запазим достойнство

Когато се разгори флейм, бъдете сигурни, че победители няма да има, само жертви. Гениално по своята простота решение е да не се поддавате на провокации. А ако все пак ви се иска да участвате в дискусията?
Ето няколко съвета как да излезете от ситуацията с минимални загуби.

Когато сте готови с емоционалния си отговор, пребройте до десет, преди да натиснете бутона Send.
Постоянно придвижвайте дискусията напред, като не давате на флеймъра да зацикля на някакъв неин аспект.
Помнете – и във форума мълчанието е злато.
Няма смисъл да заплашвате флеймъра, че ще се оплачете на модератора. Направо се оплачете.
Флеймът може да е опасен. Никога не можете да предвидите колко дълбоко ще ви засегне опонентът при следващия си удар. Не губете самообладание и не избухвайте.